Литият е едновалентен алкален метал, който обикновено отсъства от човешкото тяло. Като лекарствено средство той променя невронния метаболизъм на катехоламините. Използва се за потискане на маниакалната фаза при маниакално-депресивни психози, както и честотата на маниакалните епизоди. За тази цел се приема под формата на литиев карбонат. Често се нарича „стабилизатор на настроението“ и понякога се предписва и на хора с депресия, които не реагират добре на други лекарства. Литият се абсорбира напълно при пероралноприложение след 6-8 часа. По-малко от 10% от лития се свързва с плазмените протеини и полуживотът му е 14-30 часа. Литият се разпределя в общите водни пространства на тялото и елиминирането му от организма се извършва главно чрез урината (95%). Това е една от причините хората с бъбречни заболявания да имат повишени нива на литий поради намаленото му елиминиране. При продължително лечение с литий е препоръчително да се проследяват и други показатели като осмоларитета на урината, Т4, TSH, серумната урея, креатининът и серумният натрий. Тъй като литият е сравнително бавно действащо лекарство, неговият ефект може да настъпи след няколко седмици.
Дозировките на лекарството се коригират докато концентрациите в кръвта достигнат терапевтичния диапазон. Поради тази причина нивата на лития трябва да се проследяват редовно, за да бъдат поддържани в този тесен диапазон. При твърде ниски дози лекарството няма да е ефективно; при твърде високи – могат да се развият симптоми, свързани с литиева токсичност. Такива са появата на атаксия, неясна реч и объркване.
Изследването се извършва, за да се измерят нивата на литий в кръвта. Целите на това са свързани с:
• определяне на терапевтичното ниво при започване на терапия с литий;
• поддържане на терапевтичното ниво по време на лечението;
• определяне на литиевата токсичност.
Изследването на литий се препоръчва при лечение с литиеви препарати. Литият трябва да се изследва при започване на лечението докато терапевтичната доза се коригира. Важно е проследяването му на редовни интервали, за да се следят нивата му, както и за откриване на субтерапевтични концентрации или на твърде високи токсични концентрации.

Симптоми на проявяваща се литиева токсичност могат да бъдат:

• сънливост, липса на енергия;
• виене на свят, атаксия;
• мускулна слабост;
• липса на координация;
• неясна реч;
• гадене, повръщане или диария;
• объркване;
• треперене и безпокойство.

Подготовка преди изследване

Не е необходима специална предварителна подготовка за изследването. Въпреки това, времето на извършване на теста може да повлияе на резултатите. Обикновено нивата на литий в кръвта се изследват 12 часа след последната приета доза на медикамента.

Интерпретация на резултатите

Терапевтичният диапазон на лития е между 0.6 – 1.2 mmol/L. В този диапазон повечето хора реагират на лекарството без симптоми на токсичност. Въпреки това, реакциите и страничните ефекти са индивидуални за всеки пациент. Затова и следенето на литиевите концентрации помага за правилното дозиране на лекарството. Ако нивото на литий в кръвта е под терапевтичния диапазон, вероятно дозировката не е достатъчна за постигане на терапевтичен ефект. Ако нивата са над терапевтичния диапазон и ако има значителни странични ефекти, тогава е вероятно дозата да е твърде висока. Концентрациите на литий и страничните му ефекти могат да се увеличат със загубата на сол и вода от тялото, което е възможно при безсолна диета, прекомерно изпотяване или заболяване, причиняващо повръщане и диария. Различни групи лекарства и добавки също могат да увеличат, намалят или да променят концентрациите на литий.

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус