Паратхормонът (РТН) е полипептид, синтезиращ се от паращитовидните жлези. Биосинтезата му започва от пре-про-хормон, който се преобразува последователно в про-хормон и хормон и се секретира в кръвообращението.

Попадайки в черния дроб, хормонът преминава през нови трансформации, превръщайки се в PTH-C, PTH-N и PTH-M. Само молекулите, съдържащи аминни групи (PTH-N), са биологично активни. 90% от циркулиращите PTН молекули в кръвта са неактивни PTH-С. Те се метаболизират от бъбрека, като при бъбречна недостатъчност може да се наблюдава тяхното натрупване в кръвта.

Основната роля на паратхормона е да поддържа във физиологични граници съотношението между калция и фосфора. Ефектът му се състои в увеличена серумна и йонна концентрация на калций и намалена серумна концентрация на фосфор. Главният фактор, регулиращ секрецията на РТН, е количеството на калция в плазмата.

Хиперпаратиреоидизмът води до хиперкалциемия, хипофосфатемия и хиперкалциурия. Това състояние може да причини дехидратация, образуване на бъбречни камъни, хипертония и остеопороза. Хиперпаратиреоидизмът най-често е първичен, в резултат на аденом. Може да бъде и вторичен, което се наблюдава често при бъбречна недостатъчност. Хипопаратиреоидизмът се среща след операция на щитовидната жлеза или при автоимунни заболявания.

Цел на изследването

Изследването на паратхормона се използва за:

• диагностика на паращитовидни заболявания (тумори, хиперплазия);
• диагностика на заболявания, свързани с нарушения в калциево-фосфорния баланс;
• мониториране на пациенти с бъбречна недостатъчност и на диализно лечение;
• диагностика и диференциална диагноза на хиперкалциемия.

  Нивата на паратхормона зависят и влияят на нивата на други молекули в организма. Хиперкалциемията блокира секрецията на РТН. Хипокалциемията води до увеличена секреция на паратхормон, което увеличава реабсорбцията на калций от бъбреците, както и усилената му резобрция от костите, което в крайна сметка води до нормализиране на калциевите нива. Фосфатните йони не оказват директен ефект върху секрецията на хормона, но чрез нивата на калция също могат да й влияят.

  Витамин D3 също влияе на PTH като намалява секрецията му. Паратхормонът увеличава реабсорбцията на магнезий и намалява тази на калия и натрия. Поради тези причини се препоръчва едновременното изследване на паратхормона с други показатели като общия калций, общия фосфор, магнезий и креатинин.

  Изследването на РТН се препоръчва при съмнения за хиперпаратиреоидизъм. Някои от основните симптоми на това състояние са:

• остеопороза и лесни фрактури на костите;
• камъни в бъбреците;
• често уриниране;
• болка в корема;
• лесна уморяемост и слабост;
• депресия или намалена памет;
• болки в костите и ставите;
• гадене, повръщане или загуба на апетит.

  Паратхормонът може да се изследва и при нарушени нива на серумния калций.
  Паратхормонът (РТН) може да се изследва при симптоми, свързани с повишени нива на калций:

• умора;
• гадене;
• болки в корема;
• жажда.

  Препоръчително е изследването на PTH и при симптоми, свързани с намалени нива на калций:

• коремни болки;
• мускулни крампи;
• изтръпване на пръстите.

  Следенето на РТН се препоръчва и когато пациентът е бил лекуван за заболяване, свързано с регулацията на калций (отстраняване на тумори на паращитовидната жлеза), или при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.

Подготовка преди изследване

Няма нужда от предварителна подготовка за изследването. То се прави сутрин на гладно, тъй като нивата на паратхормона претърпяват промени през денонощието и сутрин те са най-ниски.

Проба

Венозна кръв.

Метод

Имунохимия с детекция на електрохемилуминесценция (ECLIA)

Интерпретация на резултатите

Увеличени нива на паратхормон се наблюдават при:

• първичен и вторичен хиперпаратиреоидизъм;
• синдром на Zollinger-Ellison;
• рахит.

Понижени нива на паратхормон се наблюдават при:

• автоимунен хипопаратиреоидизъм или хипопаратиреоидизъм след операция;
• дефицит на магнезий;
• хипертиреоидизъм;
• хиперкалциемия.

Около 90% от пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм имат повишени нива на паратхормона. Около 40% от пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм имат и понижени нива на серумния фосфор.

Ниски стойности на PTH и високи на фосфор при пациент с хиперкалциемия показва, че хиперкалцемията не е причинена от PTH или заболявания, свързани с паращитовидните жлези.

Ниски стойности на PTH и ниски на фосфор при пациент с хиперкалциемия насочват към диагнозата за паранеопластична хиперкалцемия. Тя най-често се причинява от пептид (PTHRP), който може да се синтезира от различни видове тумори.

Ниските нива на PTH при пациент с хипокалциемия са белег за хипопаратиреоидизъм, при условие че нивото на серумния магнезий е нормално.

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус