Обща информация

Тиреостимулиращият хормон (TSH, тиреотропин) се произвежда от базофили клетки от предната част на хипофизата и има циркадианна (денонощна) ритмичност на освобождаване, контролирана от TSH освобождаващия хормон, произвеждан от хипоталамуса.
Освобождаването на TSH от хипофизата представлява централен регулаторен механизъм за биологичното действие на тиреоидните хормони. TSH има стимулиращо действие върху образуването и отделянето на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза, както и пролиферативно действие.
Определянето на тиреостимулиращ хормон е първоначалният тест за диагностициране на болестите на щитовидната жлеза. Дори малки промени в концентрацията на хормоните на щитовидната жлеза, предизвикват обратна (много по-изразена) промяна в концентрацията на TSH.
Следователно тиреостимулиращият хормон е много специфичен и чувствителен параметър за контрола на функцията на щитовидната жлеза, но също така и за откриването и изключването на заболяванията на оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза;
Нивото на TSH се повишава при първичния хипотиреоидизъм, което представлява най-чувствителният тест при това заболяване. В случай, че има ясни индикации за хипотиреоидизъм, но нивата на TSH не се повишават, се предполага вторичен хипотиреоидизъм, в рамките на хипопитуитаризъм. Ниски стойности се установяват при хипотиреоидизъм (да се махне-повтаря се).
Определянето на TSH е полезно при проследяване ефекта от лечението при пациенти с хипотиреоидизъм: ниски нива се откриват при прекалено високи дози на заместители на тиреоидни хормони. Нормалните стойности на тиреостимулиращият хормон говорят за балансирано лечение

Препоръки за изследване на TSH

Диагностика на нарушенията на щитовидната жлеза, диференциална диагноза на заболяванията на оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза.

Подготовка на пациента

Изследване на гладно; не се взима кръв за изследване на TSH след скорошна биопсия на щитовидната жлеза или след операция на щитовидната жлеза. Нивото на TSH варива в различните часове на денонощието: максимумът е в 23 часа. Пробите при новородените се вземат 3-7 дни след раждането.

Взет материал

Венозна кръв

Контейнер за събиране

Вакутейнер без антикоагулант, с/без гел сепаратор.

Необходима обработка след вземане на пробата

серумът се отделя чрез центрофугиране; обработва се пресен серум; в случай, че това е невъзможно, серумът се съхранява при 2-8°С или при -20°C5.

Обем на пробата

Минимум 0,5 мл серум

Причини от отхвърляне на пробата

Силно хемолизирана проба

Стабилност на пробата

7 дни при 2-8° C; 1 месец при -20° C; е се размразява/замразява повторно.

Метод

Имунохимичен, с определяне посредством електрохемилуминесценция (ECLIA).

Референтни стойности

• Възраст 0-6 дни: 0.7 – 15.2 μUI/mL
• Възраст 6 дни – 3 месеца: 0.72 – 11 μUI/mL
• Възраст 3-12 месеца: 0.73 – 8.35 μUI/mL
• Възраст 1-6 години: 0.7 – 5.97 μUI/mL
• Възраст 6-11 години: 0.6 – 4.84 μUI/mL
• Възраст 11-20 години: 0.51 – 4.30 μUI/mL
• > 20 години: 0.27 – 4.20 μUI/mLПо време на бременност, при жените се наблюдава леко понижение на концентрацията на TSH:
• първи триместър: 0.33 – 4.59 μUI/mL
• втори триместър: 0.35 – 4.10 μUI/mL
• трети триместър: 0.21 – 3.15 μUI/mL

Фактор на преобразуване

µUI/mL = mUI/L

Граница на установяване

0.005 μUI/mL⁵

Граници и взаимодействия

Приблизително 3% от бременните жени имат ниски или неподлежащи на установяване стойности на TSH, в резултат на повишените концентрации на HCG.

При вторичен (централен) хипотиреоидизъм могат да се наблюдават нормални стойности на TSH, но неговата биологична активност е ниска.

При хоспитализирани пациенти честотата на потискане на TSH е два пъти по-висока при тези, които не страдат от заболявания на щитовидната жлеза в сравнение с това, дължащо се на хипертиреоидизъм.

Медикаменти

Повишаване: радиоактивни агенти, амиодарон, атенолол, калцитонин, карбамазепин, хлорпромазин, кломифен, конюгирани естрогени, фенитоин, калиев йодид, L-тироксин, литий, ловастатин, метиазол, метоклопрамид, морфин, тамоксифен, TRH (тиреотропин-освобождаващия хормон).
Понижаване: бромокриптин, карбамазепин, кортикостероиди, ципрохептадин, допамин, хепарин, (интравенозно прилагане, нивото на хепарин в хемодиализа течност е достатъчно, за да предизвика смущения), леводопа, метерголин, фентоламин, соматостатин, тироксин

Аналитичното взаимодействие

Следните причини могат да доведат до взаимодействие с някои от компонентите на комплекса и до получаването на неубедителни резултати:

• лечение с високи дози биотин (> 5 мг/ден); затова се препоръчва вземане на кръвна проба най-малко 8 часа след последния прием;
• много високи титри на антитела …. стрептавидин и рутений;
• моноклонални антитела, получени от мишка, прилагани при някои пациенти, с диагностична или терапевтична цел

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус