Витамин Д3, също познат и като холекалциферол, се синтезира в кожата под действие на ултравиолетовите лъчи. Той отразява ендогенния синтез на холекалциферол при излагане на слънце.

Получава се след хидроксилиране в черния дроб на синтезирания в кожата холекалциферол, след което се транспортира до бъбреците, където се превръща в метаболитно активната форма (т.е. тази, която осъществява действието на витамина) – 1,25-дихидрокси витамин D (1,25 (ОН)2 витамин Д).

Само свободният 25-ОН- витамин Д е достъпен за превръщане в 1,25-дихидрокси витамин Д. Последният е най-важният метаболит на витамина, който се образува под действието на бъбречната хидроксилаза, стимулирана от паратхормона (PTH).

Нормалното съдържание на витамин Д3 в кръвта на възрастния човек варира между 30.0 и 74.0 мг/мл. През зимните месеци често има дефицит на витамин D3, което от своя страна води до намаляване на имунитета и по-чести вирусни инфекции. При наличие на сериозно бъбречно увреждане се налага допълнително изследване на 1,25-дихидрокси витамин Д.

Напоследък, с липсата на витамин Д3 се свързват и заболявания като диабет тип 2, мултипленна склероза, депресия, системна склероза, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, както и ракови образувания на дебелото черво, гърдата и панкреаса.

Трите хормона, участващи в регулирането на минералния и костния метаболизъм, са PTH, калцитонин и витамин D. Когато 1,25-дихидрокси витамин Д се държи като класически хормон, сигналът се предава от рецепторите за калцитриол, разположен предимно в червата, костите, бъбреците, но също и в много други органи.

Установяване на нивата на витамин D в организма става чрез измерване на серумните нива на неговия метаболит – 25-ОН витамин Д (25-хидрокси) – тоталният витамин D в кръвта. Той се намира в три форми:

1. свързан с витамин Д – свързващи протеини (85% от общото количество);
2. свързан с албумин (15% от общото количество);
3. несвързан с белтъци („свободен“) витамин Д (едва 0,03% от общото количество).

Полуживотът на 1,25-дихидрокси витамин Д в кръвообращението е приблизително 5 часа. Той се екскретира чрез пикочния и фекален път.

Изследването може да установи:

• Ниски нива на 1,25-дихидрокси витамин Д могат да се открият при наличие на бъбречни заболявания (в ранен стадий при пациенти с бъбречна недостатъчност);
• Високи нива на 1,25-дихидрокси витамин Д могат да се наблюдават при завишени нива на PTH при някои заболявания;
• Серумни нива на 25-ОН витамин Д над 79,8 nmol/l (32 ng/ml) са оптималните за поддържане на максимална калциева абсорбция.

Кога е подходящо това изследване?

• при налични данни за намалена костна плътност (остеопения или остеопороза), костни фрактури и деформации, или при нарушен метаболизъм на калция (завишени и понижени нива на калций, фосфор, РТН);
• при диагностика и мониторинг на заболявания на паращитовидните жлези;
• при лица със заболявания, които пречат на абсорбцията на мазнини, тъй като витамин Д е мастноразтворим витамин.

Подготовка преди изследване

Кръв се взима сутрин на гладно и при поне 10 дни без прием на витамин D или добавки, съдържащи витамин Д.

Референтни стойности

• 19,9 – 79,3 pg/mL

Интерпретация на резултатите:

• Определянето на серумните нива на 1,25-дихидрокси витамин Д при хора с предполагаем дефицит на витамин Д има малка информативна стойност.
• Нива на 25-ОН витамин Д между 52,5-72,5 nmol/l показват недостатъчност на витамина.
• Нива на 25-ОН витамин Д < 50 nmol/l показват дефицит на витамина.

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус