Остеокалцинът е основният неколагенен протеин в костната тъкан. Той се произвежда от клетките остеобласти, така че е подходящ маркер за изследване на процеса на костообразуване. Остеокалцинът е специфичен за костите и дентина, а синтезът му изисква наличието на витамини К и D3. Част от остеокалцина се отделя в кръвта, а останалата част (над 80%) е част от костната матрица заедно с колаген.

Остеокалцинът има роля в минерализацията на костите, където поради специалния си афинитет към калция, като той може да бъде мястото на отлагане на кристали на хидроксиапатит. Както свободният остеокалцин, така и големият N-MID фрагмент присъстват в кръвната циркулация. Интактният остеокалцин е нестабилен, докато N-MID фрагментът е много по-стабилен.

Остеокалцинът се метаболизира главно в бъбреците и по-малко в черния дроб. Той има период на полуживот около 5 минути. Нивoтo на остеокалцин се влияе от възрастта (период на бърз растеж), пола (по-висок при мъжете) и се увеличава с настъпването на менопаузата. Повишените стойности на остеокалцина се наблюдават при състояния, придружени от повишен костен метаболизъм.

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус