Прокалцитонинът е прекурсор на калцитонина, съставен от 116 аминокиселини. Показателят се увеличава при тежки бактериални, гъбични и паразитни инфекции, както и сепсис.

Вирусните заболявания (напр. хепатит В, ХИВ инфекция, CMV инфекция, вирусен менингит), алергични (реакции на свръхчувствителност тип от I-IV) и автоимунните заболявания не причиняват повишаване на нивото на прокалцитонина.
Нивото на прокалцитонин отразява степента на системната възпалителна реакция. Бактериалните ендотоксини играят решаваща роля в процеса на индуциране на този протеин.

Други фактори, които влияят на нивото на прокалцитонин са: вид и размер на заразения орган, бактериални видове, степен на възпаление и състояние на имунна реактивност на организма. Прокалцитонинът става откриваем в кръвта в рамките на 2-4 часа след съответната причина, достигайки максимални нива след 12-24 часа.

При липса на персистиращ стимул този белтък се елиминира, като полуживотът му е 24-35 часа. Поради тази причина параметърът може да се използва за динамично наблюдение на пациентите.

Повишени нива се срещат и при тежък шок, синдром на системна възпалителна реакция и синдром на полиорганна недостатъчност, дори при липса на бактериални огнища. В тези случаи нивата на прокалцитонин обикновено са по-ниски, отколкото при пациенти с установени бактериални огнища на инфекцията.

Изследвания в този раздел

Всички раздели изследвания

Липиден статус